Възхищавам се на твоята упоритост и съм сигурен че ти си способен на всичко .
Ти си човек !
Ти си човекът който може да ме накара да излезна извън пределя на възможностите и ежедневието си , ти си човека който може да ме накара да се чувствам жив, и между другото повярвай , Живее ми се !
Така като те гледам често си мислиш за мен .... нали ? ах по дяволите и аз съм така , ще ми простиш ли ?
Прости ми за последния път когато те нараних така жестоко че нито те виждах , нито те чувах в продължение на- кажи речи половин година ! Моля !
Аххх .. хитрец си ти , знам аз ... Добре де ако се замислим ние сме неразделни ... дори да не се чуваме .. Нали ? хм ! Има ли смисъл да се караме ... а можем ли без да се караме ?
Без теб аз съм никой ... моля те , върни се !
Това бяха последните мисли на болния човек , който лежеше в леглото неподвижен и втренчен в тавана . Кожата му беше приела леко синкав утенък от студа в стаята ... Но не .. той не беше умрял .. Той просто се взираше в огледалния таван и гледаше ... гледаше отражението на себе си а го виждаше в друг човек !

Обичам те